Йедини и пиини или 9 сепетември


Днес е 9 септември. Една доста паметна и спорна дата в българската история. Както всички велики сътбития в историята, за едни тя е начало на нещо ново и по-добро, а за други началото на мъки и мизерия.

Лично за мен, тя е по-скоро с негативен оттенък, но това може и да е заради това, че част от моето семейство и фамилия, не са били харесвани от тогавашната власт.

Но както и да е. Днес даваха репортаж по бТВ от едно село, където още си правят импровизирани манифестации с портретите на вождовете – Георги Димитров и Тодор Живков. На въпросът, към бабите, с какво си спомнят онова време, всички отговаряха „с йедини и пиини“. А една от тях, видимо изкарала само до 4 отделение, което не знам дали се равнява на днешния 2 клас, обобщи „…имаше йедини, пиини, свирки…имаше от всичко!”

Явно на българският народ винаги му е трябвало да е сит и напит, за да не задава въпроси и да позволява на управляващите да се гаврят с него. Защото той така или иначе, никога не е бил способен да изразява и защитава собствено мнение. Разбира се с малки изключения в началото на 90-те, в зората на демокрацията, когато пак остават известни съмнение, че тълпата беше умело насочвана от определени политически кръгове. А който успее да засити и напие този наш прост народ, то той, има правото да се разпорежда с неговата съдба и то без да има насрещна съпротива.

Всички на село помнят кебапчетата и лимонадата по манифестациите на дати като тази, но малко искат да си спомнят за лагерите като Белене и Слънчев бряг край Ловеч. Тези места, добре скрити от хорските очи, но все пак известни на всички, за да напомнят, че ако някой много знае, да е наясно какво го чака. А именно знаещите и онези осмелили се да изкажат собствено мнение, са били предимно тези, които са бухали безсмислено камъни от сутрин до вечер и пребивани докато измършавелите им тела не се пречупят под ботушите на надзирателите. Колко хора са убити и умрели на такива места не е много ясно, но тези които помнят само кебапчетата не искат и да знаят. За тях тези места, едва ли не, не са съществували.

Реално погледнато идеята на комунизма не е никак лоша – равенство за всички. Проблемът е че това е една утопия, една невъзможна за реализиране и управление система. Винаги е имало и ще има по-равни от останалите.

Както винаги за едни 9 септември ще остане датата на всенародното въстание, денят на въоръженото антифашистко въстание, а за други преврат – насилствена промяна в държавната власт в България.

Но събитията около и след 9 септември 1944 година са част от нашата история и си мисля, че е по-добре да се опитаме да ги разберем, а не да ги отричаме или идеализираме!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: