Human Progress


Историята на един изкоп…

 

София, 22.01.2011, 09:56h

Цяло лято един чичко чинно идваше всеки ден на брега на езерото. Е, не е точно езеро. Да речем дупка за строеж, която природата превърна в дом на много жаби, патици и щъркели. Та, въпросният чичко въоръжен с една помпа и явно много търпение, всеки ден в продължение на около 3 месеца, акостираше на брега. Това се случваше към 8-9 часа и престоят му завършваше към 17-18. Задачата му бе да пуска една помпа сутрин и да я спира вечер. Така за дните прекаране в изпомпване на вода, той успя да постигне целта си. Езерцето беше пресушено.

Патките отлетяха. Жабите замлъкнаха. Щъркелите повече не се вяснаха. (Ето тук, тук и тук (клик) може да видите резултатът от труда на чичето) Тогава очаквах да настъпи армия от машини, както се говореше, които да започнат да създават човешки обиталища. Така наречените блокове, кооперации, жилищни сгради. Сещате се, това с четирите стени, което на това място струва около 1500EU на квадрат. Но не! Нищо не се случи. Така дойде есента, заваляха дъждове, задухаха ветрове и езерцето пак се напълни, за нула време. Патките се завърнаха с малки патенца. На жабите обаче, явно им беше студено, а щъркелите бяха отлетели на юг, или там накъдето летят когато не са тук.

Зарадвах се, че патките бяха отново тук и на тяхно място нямаше да се заселят човеци. В доста случаи предпочитам патките пред хората.

Дойде зимата. Езерцето замръзна (килк, клик да видиш). Неговите обитатели се скриха някъде на топло. От време на време се появяваха деца, които се пързаляха. Изобщо, пълна идилия.

И така до вчера вечерта. Забелязах, че там нещо се случва, но бе прекалено тъмно, за да видя подробности. Тази сутрин разбрах. Армията от машини е тук. По-скоро малък полк от пехотинци беше дебаркирал на брега – няколко самосвала и голям багер. Ледът се пръскаше под натискът на веригите. Чувше се силен грохот от моторът, който тласкаше машината към успешното превземане на езерото.

Разбрах, че когато стане топло и птичките запеят, пчеличките зажужукат по цъфналите дървета и слънцето започне да топли със своите лъчи, аз няма да видя патки да плуват, няма да чуя жаби да крякат и щъркели да се подпират на един крак.

Ще виждам, ще усещам, ще чувам звукът само на The Human Progress.

(P.S. Една безсмислена история, за една дупка и един багер. А, и едни патки! Ама викам си, да предам малко смисъл на снимките 🙂 Иначе наистина ще ми липсват патките. Много им се радвах)

Advertisements

3 Коментари to “Human Progress”

  1. gotvenetolesno Says:

    Жалко за теб, жалко и за патетата… Важно е бетон да има, нищо че може и никой да не го иска…

  2. Момак, браво, развесели ме определено с таз история…колкото комична, толкова и тъжна:(

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: