Архив за юни 7, 2011

За народното творчество

Posted in Новини, София, бъръ-бъръ with tags , , , , , on юни 7, 2011 by momakat

Не ми остава време от ядене и пиене да споделя впечатленията си от постановката на Камен Донев – Възгледите на един учител за народното творчество, която гледах в неделя.

Отдавна исках да гледам този моноспектакъл, но все не успявах да се снабдя с билет. Най-накрая успях и дори билетите бяха за представлението в рамките на фестивала SOFIA MONO.

Много добра идея за фестивал. Една сцена, около 200-300 места, може и повече да са били, 4 поредни вечери, 4 различни моноспектакъла, на открито под звездите, в парка на военната академия Г.С.Раковски. Уникално място да се забавляваш с Камен Донев. Като изключим типично българските неорганизираности, като 1 химическа тоалетна на 300 човека, и други такива неуредици, които забравяш след началото.

Публиката беше доста разнородна. От „пернишки кралици” с извадени на показ цици поради 3-пъти по-малкия сутиен, до малки деца и доста възрастни хора. Но като цяло се държаха доста добре, като изключим, че публиката в България изобщо не е запозната с етикета на държание в театър и по време на театрална постановка. Почва да се пляска в такт, когато представлението е съпътствано от някаква по-ритмична музика. Има аплаузи там където не трябва, не че аз съм много запознат. Но пък това я прави уникална, а и артистите преполагам разбират доста по-лесно кога хората са доволни.

Няма да правя някакви дълбокосмислени анализи, разрези и тем подобни на образа на учителя или на самата постановка. Далеч съм от тази идея.

„Народното творчество е творчество, което се създава от народа. Толкоз. То се ражда основно по селата, т.е. извън града. Но и това, което се ражда в града, пак може да се каже, че е народно творчество, защото хората в града обикновено са от селата”

Просто съм фен на Камен Донев още от импровизациите му в скечовете на Улицата. За мен той е един по рода си. Няма друг такъв артист. Който само е слушал за тази постановка (не съм много наясно с термините, не знам дали думата постановка става да замести моноспектакъл) задължително трябва да отиде да я гледа, най-малкото заради това, че ще се посмее на обикновени злободневни проблеми и ситуации, които са представени по невероятен начин. Изобщо смесицата от неизчерпаемата енергия на Камен Донев (2 часа е постановката, без почивка), невероятните му импровизации, уменията му по народни танци (тук наистина ме изненада), песнопенията му и силният плам и желание, с което играе е гаранция за два много приятно прекарани часа.

Камен Донев, наистина е вилик! Докато го гледаш и се смееш, всъщност в голяма си част, зрителите се смеят на себе си, или по-скоро се надсмиват над себе си. А, това, не всеки може да те накара.

В заключение искам да кажа, че задалжително трябва да се гледа Възгледите на един учител за народното творчество, ако ви се отдаде такава възможност. Смехът лекува, а българите имаме нужда от такова лечение 😉

%d блогъра харесват това: